22 февруари 2008

Светодиодно следене на стойностите на ламбда сондата

Идеята за светодиодното следене взех от този сайт
http://vassistance.free.fr/2002/controleur_richesse.html
Там има варианти от 10 и 20 светодиода
Схемата с 10 светодиода е реализирана от колегата fgi в renault 19 http://www.renault-bg.com/smf/index.php?topic=22914.0
Моя вариант беше успешно реализиран, но остана на ниво тест ;-(
За минимизиране на схемата добър вариант е да се използва bargraph като използвания тук http://www.markvanderkwaak.com/dbbp/tech-tips/mm.html

При стойност на ламбда 900-945 mV Factor Lambda ~0.85 съотношение въздух/гориво ~12.5/1 се постига максимална мощност
При стойност на ламбда 90-135 mV Factor Lambda ~1.05 съотношение въздух/гориво ~15.4/1 се постига максимална икономия

При стойност на ламбда 180-225 mV Factor Lambda ~1.00 съотношение въздух/гориво ~14.7/1 се постига оптимално изгаряне на сместа :)

Как да си направим куплунг за OBD-II?

Статията все още не е преведена, а снимките са на сайта на автора

Его сделать совсем несложно. А качество - супер! Мне довелось подержать в руках разъем от фирменного прибора - мама дорогая... За что такие деньги? Бедные сервисмены вынуждены были этот разъем еще и разобрать (вытряхнуть из корпуса), потому что иначе он, красиво исторгающий из себя шнур вбок, в разъем не лез. "Торпеда" мешела. Хлипкий весь такой... Смотреть не на что. То ли дело:

Черный рисунок мешду штырями - контур родного разъема, чтобы не перепутать где верх, где низ. Разъем прилеплен на половинку патч-корда (мягкая многожильная витая пара, стойкая к многочисленным перегибам. Цельнолитой разъем TP на конце, с плавным изменением жесткости. Как говорится - "все дела" в одном флаконе!). На другую половинку патч-корда привешены разъемы для "старых", двухконтактных диагностических фишек.

Получаются сменные шнуры к адаптеру для диагностики автомобилей VAG.

Чтобы такое сделать потребуется часа три времени, немного фольгированного текстолита, дрель (со сверлами, разумеется), паяльник (с причиндалами) и нож. Если Вы - продвинутый любитель, то хлорное железо и лак. Еще понадобятся контакты от отечественного разъема. Достать их можно в разных местах. В конце-концов можно взять вкладыш от круглого "военного" разъема -"папы", раздолбать карболит молотком и вынуть эти самые штыри.

Для "Суперфинишной" отделки понадобится резиновый колпак автомобильного разъема и сантиметров 20-30 толстой медной проволоки.

Напильники, кусочек наждачной бумаги и еще кое-какую чушь я не считаю.
Немножко про OBD-II.

В разъеме OBD-II 16 гнезд. Почти наверняка Вам столько не нужно. Иногда достаточно одного. Иногда двух. В продвинутых вариантах - четырех. В супер-пупер - семи. А вообще - по потребности. Зачем четыре?

"+" питания;

"-" питания;

K-Line;

L-Line.



Зачем семь? Добавить угловые, для того, чтобы случайно не сдвинуть разъем по горизонтали влево-вправо. Один из перечисленных ("+" питания) уже находится в углу. Так что еще три угла обозначить. Вот у меня семь штырей из разъема и торчит.

Главное - штыри.

В оригинальном разъеме контакты плоские. Их только в разъем на машине вставлять хорошо, а искать их и делать с ними разъем - ужас что такое. Поэтому штыри я взял круглые. В принципе, такие штыри (и вобще колотые разъемы) есть в любой уважающей себя лаборатории, где макетируют РЭА - их очень удобно использовать в качестве разъемов на макетных платах.

Штыри были взяты диаметром 1 мм, можно тоньше, от 0.75мм. А вот толще лучше не надо. Длина тонкой части 10.5 мм, но достаточно и 8 мм. В общем, рамки достаточно нежесткие. Но напоминаю - все чертежи ориентируются на "мои" штыри, 1мм. Мне попались штыри посеребренные. А Вы, если хотите, можете искать позолоченные. Красиво жить не запретишь...

Собственно разъем.

Надо сделать 2 пластинки из стеклотекстолита, размером 38 х 17 мм. Размеры могут быть более Вашими. Если взять двухсторонний текстоли (фольга с двух сторон), и достаточно толстый, то можно сделать одну пластину, а потом расщепить ее ножом. Получатся две. Очень удобно! Сразу маленький совет: если кусок текстолита будет достаточно большим, то лучше сначала все разметить, просверлить отверстия под штыри, прорезать контактные площадки для штырей (об этом - ниже) и только после этого отрезать кусочек 38 х 17 от общей заготовки и в конце всего уже и расщеплять.

Итак, чертеж пластинки:

Размечайте, сверлите отверстия диаметром, равным диаметру тонкой части Ваших штырей. Постарайтесь сверлить перпендикулярно к поверхности пластинки, не перекашивая сверло. Зенковать отверстия не надо. Если Вы - счастливый обладатель хлорного железа, зачищайте пластинку шкуркой, рисуйте контактные площадки (если текстолит двухсторонний, то с двух сторон) и травите. Если Вы не собираетесь тратить время на такое маньячество, то можно просто прорезать (процарапать) медь ножом, так, чтобы вокруг каждого штыря появилась своя контактная площадка, с другими штырями не связанная. Я вот как раз и резал ножом, по линейке. Сделали? Расщепляйте на пластинки одинаковой толщины. Расщепили? Отверстия в одной из пластин рассверлите до диаметра толстой части штырей (той, куда впаивается провод). У моих там было 1,5 мм. Теперь зачищайте пластинки мелкой шкуркой и облуживайте контактные площадки. Если отверстия зальются припоем, их можно либо еще раз пройти сверлом соответсвующего диаметра, либо проткнуть зубочисткой, пока припой разогрет.

В пластину с малыми отверстиями (на фотографии - нижняя) вставляем штыри так, чтобы к разъему машины был обращен текстолит, а к облуженным площадкам прижималось утолщение штыря. То есть на фотографии медь нижней пластины смотрит вверх. Впаивайте штыри. Если Вы маньяк - промойте пайки ацетоном, бензином или спиртом. Смойте следы флюса.

На толстые концы штырей надевайте пластину с большими отверстиями. Она должна располагаться также, как и первая - медью от разъема машины. То есть на фотографии медь верхней пластины тоже смотрит вверх. Надевать пластину до упора в утолщения штырей не обязательно. В зазор между пластинами должен залезать край резинового чехла (если у Вас будет чехол). Опаивайте концы штырей в пластине. Промывайте.

Корпус разъема.

У моего разъема корпуса нет. А есть жесткий проволочный каркас из медной проволоки, закрытый резиновым чехлом. На фотографии все видно. Не переусердствуйте с геометрическими размерами штырей - чехол не наденентся, коротковат будет. Проволока припаяна к контактным площадкам без штырей. Главное, естественно, не паять одну проволочную петлю к двум штырям одновременно. Все закрывает резиновый чехол VAG 037 906 102. Не знаю, от чего. Просто подвернулся.

Надевайте резиновый чехол на кабель. Конец кабеля разделывайте и навязывайте на нем марку из суровой нитки (на фотографии она хорошо видна, особенно на правой, это широкая черная полоса на светлом кабеле). Концы марки не обрезайте, а наоборот, оставьте их длинными, сантиметров по 20. Припаивайте кабель к разъему. Концами марки привязывайте кабель к медным скобам, так, чтобы при рывках за кабель тонкие провода и места паек оставались неподвижными. Сто лет прослужит...

Надевайте чехол.
Все.

19 февруари 2008

Фотоотчет за смяна на лагер на Mcferson на Рено 19

Един от често срещаните проблеми при рено 19 е този с лагера на Mcferson. Частичното или пълно блокиране на този лагер може да доведе до счупване на навивка от пружина,прескачането и от долния ръб на чашката, тежък за въртене волан и т.н.
След близо година дрънкане на пружината при въртене на волана на място реших, че е време да се заема с тази на пръв поглед лесна, но трудоемка операция.
За целта се снабдих с 2 бр. универсални китайски скоби за свиване на пружини - 12 лв.Без тях опасността от травми е значителна.
Лагер на макферсон на фирмата SKF VKD 35001Т - 14лв


Аналог на този лагер на фирмата SNR e M255.01, a оригиналният партиден номер на Рено: 7700 797 654.
Причината да избера този лагер е това че е капсулован за разлика от този на SNR. Не знам доколко това е по добре, но така или иначе спрях се на тази марка.
Последователността при сваляне на цялата амортизационна стойка е следната: Развиват се 2 болта с гайки 18мм. Важно е да се отбележи че гайките сочат назад, а не напред.
Развиват се и 2-та болта отгоре. Закрепването в т.1 е за автомобилите с сервоуправление, а в т.2 без сервоуправление. Предварително върху маншона на полуоската е хубаво да се постави дебела хартия или дървен клин, за да се избегне възможно негово скъсване.
Сваляме цялата амортизационна стойка.

Макар и неясно с стрелки съм означил повърхността на относителното движение между чашката с пружината и амортисьора.Предните амортисьори са маслени Renault 7700821211 SACHS Allinquant 058975.В повечето случаи е почти невъзможно да се извърши на ръка, поради втрапеността на сачмите на лагера.А ето и прословутото място на прескачане на пружината. Мисля, че това става в изключително краен стадий на блокиране на лагера.

Слагаме скобите върху пружината и започваме равномерно да стягаме докато се свие някъде 20-30 мм.

С помоща на шестостен 6мм и лула 22мм отвиваме гайката и махаме горната плоча.
Сваляме пружината и я оставяме в натегнато положение.Махаме прахозащитния маншон на амортисьора,чашката с тампона и под нея почти в разпадното положение намираме въпросния лагер

Почистваме всички стари детайли, слагаме новия лагер и сглобяваме в обратния ред. Важно да се отбележи, че при сглобяването горния ръб на пружината следва да е добре влезнал в така оформения гумен жлеб.

И накрая крайния резултат
Усмивчица

Как се слага гресьорка на тръбен торсион на Renault 19

След двумесечно неприятно скърцане реших да реша проблема с задния мост.
Това е мястото, където ще се извърши операцията


Сами виждате разстоянието от края на тръбата, където трябва да се извърши пробиването на отвора - 11см


Гресьорката, която използвам е с резба М6, затова отвора е разпробит с свредло фи 5мм. Максималната дълбочина на гресьорката е 5-6мм, тъй като ако е по-дълбока може да опре в другата тръба :idea:


Навивате резба с метчик М6 доколкото можете, тъй като максимално може да влезе на 9мм дълбочина, навивате гресьорката и постигате крайния ефект...


Вкарвате грес докато избие отстрани от уплътнението между 2 страни и трябва да спре да скърца - поне временно :)

Фотоотчет за ремонт и профилактика на стартер Valeo D6RA61

Рано или късно човек стига до проблем с паленето на колата. При мен този проблем настъпваше постепенно с времето, но напоследък започна доста трудно да пали, като първите ми подозрения бяха за заминал акумулатор. Не след дълго започна и едно неприятно стържене при въртене на стартера, съпроводено с премигване на контролните лампи. Реших че е време да се запозная със стартера на колата ;-). Самия той се намира на доста неудобно място. За целта първоначално качих колата на крик и отвих захранващите проводници, развих 3 болта16 мм като третия се намира в една малка ниша, почти зад кутията над която се намира един доста голям сноп с проводници.Особенно внимание най-вече при монтажа следва да се обърне на тази втулка Изваждането на стартера става отдолу покрай полуоската. Не съм пробвал отгоре, може и от там да може да мине. Какво беше учудването ми когато в ръцете ми имаше един мъничък стартер тежащ 2.8кг./аналогичен на BOSCH е 4,5кг./. И така това беше стартер Valeo D6RA61, поставян на множество разновидности Рено.Ето неговата принципна схема
Разглобяването на стартера започнах първоначално, като отвивих 3 шестостенни болта /4мм/ поз.25, развива се и винт torx 20 поз.2 и се избиват 2 алуминиеви нита , които не играят никаква роля и по този начин стартера остава на 3 основни части алуминиева тяло, бендикс с магнитен включвател и редуктор и самия електромотор
Самия електромотор се разглобява в последователността, която е дадена на снимките по долу:








Бендикса се избива от оста, като се постави тръба с подходящ диаметър 13-14мм или камък от гидория върху втулката поз.22 и с почуквания се избие от осигурителния пръстен поз. 23, който се изважда, след което бендикса излиза.

Самата операция за поставянето обратно на този пръстен обаче е по-трудна.
И така ето всички части на този стартер:

Какъв беше проблема при мен:
Основният проблем е голямото количество графит от износване на четките. Събирайки се около оста на ротора е проникнал в редукторната кутия и в съчетанието с греста там е предизвиквал почти пълното заклинване на едното зъбно колело на планетарния механизъм. От това е било забавеното въртене на стартера с консумиране на голям ток при въртене.
Другият проблем е счупен четкодържател. Конструкцията е такава, че натиска върху четките се осъществява от силна пружина и всичкото това върху бакелитен четкодържател, който с времето се е пукнал. Самите четки не бяха много износени 16мм /при положение , че нови са 18 мм/, затова оставих старите. След смяна на четкодържателя, смазване на планетарния механизъм и оста на бендикса
с молибденова грес, а втулките с моторно масло сглобих всичко в обратния ред.
Ето и крайния резултат

Звука при въртене се промени коренно ;-)

18 февруари 2008

Как се източва антифриз от блока на двигатели тип F-описание

Както навярно повечето от вас знаят при смяна на охлаждащата течност на двигателите известна част от антифриза, заедно с най-големите утайки остават в блока. За да се източат и те следва да се отвие едно пробка, намираща се на цилиндровия блок. За съжаление мястото е много недостъпно. Намира се в ниша точно до капака на междинния вал.Пробката се отвива с по-тънко стенна чашка и удължител около 100мм. След развиването може да не протече, поради натрупаните утайки, тъй като там е най-ниската част на блока. С пирон или отвертка бъркате за да пробиете утайката, вследствие на което ще изтече около 2л. течност.
МНОГО ТРУДНО се завива. Резбата на пробката е много ситна, тръбна, ако захване накриво и се повреди може да не уплътнява, така че внимателно!
Описанието се отнася за двигателите F1N, F2N,F3N,F2R,F7P.
Български вариант за източване на водата от блока -отвиване маркуча на водната помпа като в този случай ще остане по малко вода в блока!
Описание на velev100:
Говоря за рено 19: има пробка за източване течността от блока.сигурно с конкурс са определили най-трунодостъпното място.Заставате до десния калник,търсите връзката за маса двигател/купе/ (една медна оплетка , ше я свалите ако ви пречи), опипвате с лявата ръка надолу по двигателя покрай капака на ангренажния ремък, и трябва да напипате в една ниша, винта с глава за ключ 11. с чашка ама по-тънкостенна, удължител около 100мм, развивате, но може да не потече. мушкате в отворчето с отверка, пробивате утайката и изтича около 2л. течност.ако източите по метода "духане" ,остава 2л. в блока. от опит- налива се 4-4.100л. течност и системата се запълва(след обезвъздушаване). тя събира точно 6л.
Упражнението е проигравано.
НО: мястото е много трудно, навътре, само с глухо 11 може да се развие, може да не протече течност-с пирон бръкни в отвора, това е дъното и най-ниската част на блока, утайката е там , корава.МНОГО ТРУДНО се завива.. резбицата на пробката е много ситна, тръбна, ако захване накриво и се повреди да не уплътнява, мястото не позволява никаква интервенция и...........ужас. иначе е желателно да се източи от там всичко.

Антифриз type D

Преди години писах на фирмата ELF кой е най-подходящия антифриз за моето старо Renault 19 и за да поясня на всички чудещи се какво значи това прословуто тип D?

Ето превод на това което ми отговориха от TOTAL, въпреки, че питането ми беше отправено до ELF за това каква течност следва да сипвам в моето Рено 19:
За охладителната ви течност ви отговаряме, че 1991 е годината, през която течността бе променена. В упътването от 1991 не е указано, че течността трябва да бъде сменена - следователно тя вече без съмнение е органична течност антифриз Glaceol RX или течност Coolelf Auto supra.
За повече сигурност моля проверете цвета на течността в разширителното ви казанче:
- синьозелен цвят - минерална течност (Coolelf
Classic)
- жълтооранжев цвят - органична течност (Coolelf Auto supra)
Внимание, тези две технологии на течности не са съвместими в един двигател!
Сърдечно ваш
Самюел Робен


Ето кратък коментар от моя страна за това какво значи това прословуто тип D?
Оказва се ,че за да е добър за Renault един антифриз трябва да отговаря поне на стандартите ASTM D 3306 и ASTM D 4985. Тези спецификации означават, че са тествани метални пластини от мед, алуминий, олово, стомана, чугун за корозия -/ лабораторен тест ASTM D 1384- 250 мл. антифриз с 500 мл корозионна вода в продължение на 336 часа при 88°С/. Най-сериозния тест ASTM D 2809 е тест на алуминиевата помпа - /тест на корозия предизвикана от кавитация/. В този тест GLACELF AUTO SUPRA получава оценка 8/10. Самата фирма препоръчва да се сменя този антифриз на 5 години и че разреден с 50% вода този концентрат осигурява 250 000 км (2000 часа) нормална работа при автомобилите.

И така ако гледаме стандартите:
Червен или жълт/оранжев/- стандарт G12.
Син или зелен - стандарт G11.
Тези два стандарта не се смесват!


Охлаждащите течности са традиционните неорганични, смесени и органични като типове.
GLACELF AUTO SUPRA е концентрат на основата на моноетиленгликол с органични присадки за забавяне на корозията с търговска марка Total или готовия COOLELF AUTO SUPRA са органични и с оранжев цвят.
GLACELF PLUS концентрат или готовия COOLELF PLUS са от смесен тип или полуорганичен с флуоресцентно оранжев цвят.
Тези 2 типа отговарят на стандартите на Рено или т.н "тип D" 41-01-001/ D

Антифризи, отговарящи на изискванията на Renault 41-01-001/ D са и антифризите на френскта фирма IGOL:ANTIGEL TYPE D – ORGANIQUE и TRANSFLUID D (VL)

GLACELF CLASSIC концентрат или готовия COOLELF CLASSIC са неорганични продукти и със светло-син цвят.

Съгласно препоръки на фирмата производител (вж. Dialogys TN3620A) за всички коли следва да се използва течност от органичен тип GLACEOL RX (TYPE D) . Аз обаче не съм и виждал такъв....
Затова извода от всичко написано по-горе е:преди да си смените охлаждащата течност помислете заслужава ли си допълнителните проблеми, които ще си отворите след време с използването на антифриз , неотговарящ на изискванията на фирмата Renault ...

Смяна крушки за осветление на табло R19


http://img220.imageshack.us/img220/8409/sanstitre03ab8.jpg

http://img86.imageshack.us/img86/8459/sanstitre7xv5.jpg
http://img132.imageshack.us/img132/5450/sanstitre04pr5.jpg
http://img118.imageshack.us/img118/1615/sanstitre6wf6.jpg
http://img223.imageshack.us/img223/4632/sanstitre16dx5.jpg
http://img231.imageshack.us/img231/6383/sanstitre12cf5.jpg
http://img231.imageshack.us/img231/6383/sanstitre12cf5.jpg
http://img231.imageshack.us/img231/6383/sanstitre12cf5.jpg

KL-line адаптер за диагностическата програма DDT2000

Описание за изготвяне на KL-line адаптер за диагностическата програма DDT2000 http://renault-club.by/!/k-line.php
Кратък курс за работа с диагностическата програма DDT2000
http://renault-club.by/!/ddt2000.php

Диагностика Renault

На автомобилите Renault 1990-те години на производство с използвани системи на впръскване Bendix-Renix-Siemens, Bosch, Magnetti-Marelly, Ac Delco протокола за четене на грешки и диагностичната информация, исползван от Renault по това време е покрит с мрак...
Ето какво представлява кода